>
Консултация № 12731 – К в Портала за обществени консултации на Министерски съвет
23 октомври 2026 г.
Позицията е приета с решение на Изпълнителния съвет на ПП „Зелено Движение“ от 23.10.2026 г.
ПП „Зелено движение“ възразява срещу посочените по-долу предложения в законопроекта поради несъответствия и рискове за съвместимостта им с правото на Европейския съюз и с конституционно защитените права. Настояваме за тяхното оттегляне или съществено преработване по изложените съображения.
В §§ 1, 2, 4, § 5, т. 2, §§ 8, 15, 16, 26, 65 и 66 от проекта се урежда облагането на определени леки автомобили при внос или въвеждане в страната. Необходимо е режимът да бъде оценен спрямо забраната за дискриминационно вътрешно данъчно облагане по член 110 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Предходният режим на автомобилния акциз в България е разгледан от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решението от 3 юни 2010 г. по дело C-2/09, „Калинчев“ (наричано по-долу Решението). То е относимо към оценката на настоящия проект, но не установява обща забрана за въвеждане на такъв данък.
Основните изводи от Решението могат да бъдат обобщени така:
Следователно решаващ е действителният данъчен ефект, а не единствено различието между ставките за нови и употребявани автомобили. По-ниска номинална ставка за употребяваните автомобили не изключва дискриминация. Необходимо е да се сравнят дължимият при въвеждането данък и остатъчният данък в стойността на сходни автомобили на вътрешния пазар.
Когато се използват стандартни таблици за определяне на данъка, те трябва да отчитат обезценяването на автомобила чрез обективни критерии, например възраст, пробег и общо състояние. Режимът трябва да изключва облагане над остатъчния данък в стойността на сравнимите автомобили, вече регистрирани в страната.
Възражението ни е, че без достатъчни гаранции за данъчна неутралност новият режим може да постави придобиването на употребяван автомобил от друга държава-членка в по-неблагоприятно положение спрямо придобиването на сходен автомобил на българския пазар. Вносителят следва да обоснове съвместимостта на предложения режим с член 110 ДФЕС чрез конкретни сравнения и механизъм за отчитане на обезценяването.
Относима е и практиката по дело C-402/09, Tatu, решение от 7 април 2011 г. СЕС приема, че данъкът при първа регистрация не може да възпира придобиването на употребявани автомобили от други държави-членки, като същевременно благоприятства сходните автомобили на местния пазар.
В съединени дела C-290/05 и C-333/05, Nádasdi и Németh, решение от 5 октомври 2006 г., СЕС подчертава значението на обезценяването при сравнението на данъчната тежест за внесените употребявани автомобили и сходните автомобили на националния пазар.
Настояваме посочените предложения да бъдат съществено преработени в съответствие с член 110 ДФЕС и практиката на СЕС, или да бъдат оттеглени.
С § 37 се предлага нов чл. 99в, който ограничава предлагането на акцизни стоки чрез обяви и съобщения, предвижда изключения за определени електронни магазини и урежда премахване на съдържание и блокиране на достъпа. Формулирани по този начин, широтата на мерките създава риск от засягане и на законосъобразно съдържание.
Уредбата трябва да бъде съобразена с Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), наричан по-долу Регламента/-ът, включително със забраната за общо задължение за наблюдение по член 8, и с изискванията към разпорежданията срещу конкретно незаконно съдържание по член 9. Различието между националната процедура и Регламента само по себе си не доказва противоречие; необходима е преценка на конкретните задължения и гаранции.
На 1 октомври 2026 г. Европейската комисия съобщи за допълнително официално уведомително писмо до България по производство INFR(2024)2241, след мотивирано становище от май 2025 г. Възраженията засягат непълното овластяване на националните органи и санкционната уредба по Акта за цифровите услуги. Това производство подчертава необходимостта от внимателно съгласуване на националното законодателство, но не представлява произнасяне на Комисията по настоящия законопроект.
ПП „Зелено движение“ смята за особено рискова възможността мерките да засегнат достъпа до цели платформи. Проектът предвижда административни решения и съдебно участие при последващо блокиране, но е необходимо изрично и ясно да гарантира ефективно оспорване, своевременна защита и преценка на пропорционалността. Наличието на съдебно участие само по себе си не отстранява тези рискове.
По-специално ПП „Зелено движение“ предупреждава за следното:
А. Непропорционално ограничаване на граждански права. Социалните мрежи и глобалните платформи са основно средство за информация, общуване и стопанска дейност. Блокиране, което заради отделна публикация засяга множество непричастни потребители, би могло да ограничи несъразмерно свободата на изразяване и достъпа до информация по чл. 39–41 от Конституцията и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Б. Териториален обхват и практическа приложимост. Международният характер на услугите изисква ясна връзка между конкретното съдържание, адресатите му и приложимото българско право. Чуждото гражданство на автора или местонахождението на сървъра не изключват автоматично компетентността на българските органи. Те обаче не могат да заместят мотивирана преценка за териториалния обхват и необходимостта на всяка мярка.
В. Правна несигурност и риск от злоупотреби. Мерките трябва да бъдат насочени към конкретното незаконно съдържание и да засягат възможно най-малко правата на останалите потребители. Задълженията на посредниците следва да са съобразени с вида на услугата и с приложимите правила на правото на ЕС. Необходими са мотивирани актове, ефективна защита и възможност за своевременно прекратяване на ненужното ограничение.
Формулировката „продукти, в чието описание се съдържат признаци на акцизни стоки“ в предложения чл. 99в поражда съмнения за съответствие с принципа на правната сигурност, произтичащ от чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Законът трябва да позволява на гражданите и търговците да предвидят последиците от поведението си. Необходимо е да се определят обективните белези, въз основа на които продуктът попада в обхвата на забраната.
Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) изисква ясни законови основания и ефективни гаранции срещу произвол при блокиране на интернет съдържание. По делото Ahmet Yildirim срещу Турция, жалба № 3111/10, решение от 18 декември 2012 г., е установено нарушение на чл. 10 ЕКПЧ при блокиране, засегнало и непричастни сайтове. Делото Wikimedia Foundation, Inc. срещу Турция, жалба № 25479/19, приключва с решение по допустимостта от 1 март 2022 г. и не следва да се представя като решение по същество, установяващо нарушение. За настоящото възражение определящи са необходимостта и пропорционалността на ограничението и ефективността на съдебната защита.
Административният контрол върху търговията с акцизни стоки в интернет трябва да се осъществява при зачитане на основните права. Настояваме предложените текстове да бъдат оттеглени преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет или съществено преработени в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, ЕКПЧ и принципите на правната сигурност и пропорционалност.
Настояваме вносителят да обоснове дали правилата за онлайн услугите представляват технически регламент по Директива (ЕС) 2015/1535, и при наличие на предпоставките, да извърши нотификация пред Европейската комисия преди приемането им. Следва отделно да се прецени приложимостта на Директива 2000/31/ЕО, включително правилата за трансграничните услуги. Самият факт, че законопроектът изменя данъчен закон, не решава въпроса за нотификацията на включените в него правила за услуги.
С § 38 се предлага изменение на чл. 100, включително нова ал. 2, която ограничава кръга на лицата, които могат да държат ракия, произведена в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, до получателя по акцизния данъчен документ и членовете на неговото семейство.
Според нас не е достатъчно обоснована необходимостта от такава обща забрана, включително при нетърговско държане на напитка с платен акциз. Необходимо е да се разграничат търговската реализация, личното потребление и инцидентното държане. Прилагането на контрола трябва да зачита чл. 32 и 33 от Конституцията. Самата забрана не предоставя автоматично право за влизане в жилище. Приложимостта на чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС зависи от това дали конкретната мярка попада в приложното поле на правото на ЕС съгласно чл. 51, параграф 1 от Хартата. Въпрос за свободното движение на стоки възниква при установена трансгранична връзка; чл. 28 и 29 ДФЕС сами по себе си не установяват недопустимост на всяка вътрешна забрана за държане.
Относими са чл. 22, параграфи 6 и 8 от Директива 92/83/ЕИО. Параграф 6 предвижда специална възможност за България за намалена ставка при производство на плодови спиртни напитки за лично потребление в определени обекти. Той изключва едновременното използване на режима по параграф 8. Следователно плащането на акциз не означава непременно право на неограничена търговска реализация. Възражението ни е срещу обхвата на забраната за държане и липсата на достатъчно разграничение между лична употреба и продажба.
Предложената ал. 1 също се нуждае от прецизиране. Обхващането на всяко помещение, свързано със стопанска дейност, може да засегне и обекти без отношение към продажбата на алкохол, например офис на дружество за ремонт на компютри. Вносителят следва да обоснове защо целта на контрола не може да се постигне с по-тясна забрана, насочена към предлагането и продажбата на тези напитки.
Настояваме § 38 в частта за новата ал. 2 на чл. 100 ЗАДС да бъде оттеглен. Предложената ал. 1 и свързаната санкционна разпоредба в § 44 следва да бъдат прецизирани така, че забраната да се отнася до държане за предлагане или продажба в търговски обекти, а не до всяко държане в помещение, използвано за стопанска дейност.
Съпредседател на ПП „Зелено Движение“
Адв. д-р Калин Ангелов
--- Източник: bta.bg